Дълбока и драматична пенсионна криза чука на вратата ни!

Много пъти в мои статии и интервюта тревожно сигнализирам, че следващата голяма и драматична криза в България ще бъде Криза на цялата Пенсионна Система и тя ще започне да става видима още от следващата 2015 година, от вероятно четвъртото тримесечие и ще се засили особено през целия период между 2015-2022.

Докато медиите ни занимават с долнопробни политически новини и всички видове анализатори са вперили очи в преговорите за формирането на новото правителство, закъсняването в областта на реформирането на пенсионната ни система става все по-критично.

В последното си интервю по БНР специално подчертах, че наред с укрепването на БНБ и регулирането на българската банкова система, една от най-спешните критични задачи на новото правителство следва да бъде извършването на пълен одит на дейността на Комисията за Финансов Надзор, както и на всички видове пенсионни фондове, обхванати от системата. Пълен и прецизен одит, един вид национален тест, подобен на този, който следва също така да се извърши и за всяка банка, представена в България.

Не искам да давам  никаква предварителна информация и оценки (въпреки, че разполагам с точната информация!), нека те да станат резултат от този прецизен национален одит, който предлагам да залегне като задължителна част от ключовите приоритети за необходимите политики при формирането на новото правителство.

Считам обаче, на основата на информацията, с която разполагам, че редица пенсионни фондове не се управляват въобще добре, че критериите, според които КФН оценява и контролира ефективността на тяхното функциониране, са силно занижени и формално проверявани, че е налице съмнително инвестиране, и всичко това обрича както сегашните български пенсионери, така и следващите на дълбока и опасна криза.

Средствата, които се акумулират и ще се акумулират за бъдещите поколения пенсионери, могат да се окажат в социален план разрушително малки.

Водената упорито антисоциална фискална политика от няколко правителства; политика, която е в директна връзка и със структурата, и логиката на модела на пенсионната ни система (и която въобще не е включена сега в дискусиите на т.нар. приоритети при формирането на новото правителство), ще направи така, че като цяло публичният ни сектор (включително пенсионна система, здравеопазване, образование, сигурност, комуникации и т.н.) ще продължи своя драматичен колапс.

Структурата и равнището на фискалността, които вече не са адаптирани към новите икономически и социални реалности в България и в Европа, твърдо забавят нашето развитие, отблъскват стратегическите инвеститори и обричат страната ни и нейните граждани на още по-голяма криза.

Но ето, че ГЕРБ, като победила на изборите партия, мълчи по този въпрос.

А виждаме и все повече и повече политици от редица други партии, които мечтаят да бъдат избрани за депутати и за министри, много повече отколкото да искат да направят нещо реално за бъдещето на България.

Какъв е сериозният смисъл да бъдеш в политиката, ако не знаеш какво да направиш за страната си?

Това, което виждаме да се повтаря вече близо 15 години, са ПРАВИТЕЛСТВА, ЖИВЕЕЩИ НА КРЕДИТ, КОИТО КАТО СИ ЗАМИНАТ, ИЗОСТАВЯТ ФАКТУРАТА НА СЛЕДВАЩИЯ КАБИНЕТ, респ. на целия народ да я плаща.

Виждаме, и то ясно вече от страна на всички, огромния парадокс у нас, че колкото повече кризата се изостря, толкова повече статуквото се налага, партиите се самоизолират от обществото, реформите се отлагат.

И продължават да ни убеждават, а всъщност манипулират, някои платени икономически анализатори у нас, че дългът ни е „здравословен” и че е втори или трети в Европа отзад напред. Така е. Според цифрите! Само че дългът на Чаушескова Румъния беше още по-здравословен, а румънският народ беше доведен до абсолютна мизерия по онова време.

Не бих искал да обръщам внимание и на други леко хвърлени мисли в медийното пространство от разни икономически специалитети, като, например, тази, че „как държавата щяла да изпадне в "ликвидна криза". Държавите не изпадат в ликвидна криза. Те могат да забавят изпълнението на своите задължения, но те винаги си плащат – в много от случаите с нови заеми.” Не бих искал да цитирам автора на тзи мисъл, защото го уважавах. Но.....

Ами уважаеми колега, 6 страни-членки на ЕС изпаднаха именно в държавна дългова криза. Нима не сте чули за това? И то такава държавна дългова криза, която не можа да се реши, както Вие посочвате, с нови заеми, а трябваше да се отиде на жертвени за тези държави финансово-спасителни и стабилизационни планове.

На 5 август т. г. Държавният Глава в своето Слово, с което представи структурата, състава и приоритетите на служебното правителство, заяви с много патос, че служебният кабинет щял да направи основна ревизия на начина и ефективността на управлението на националното стопанство през последните години: „Ще извадим истината за финансите в държавата, за дефицита, за фискалния резерв, за дълга, за несъбраните приходи, за раздутите разходи, за неплатените сметки към строители, общини, болници и други, за финансово необезпечените обществени поръчки и договори.”

Това не се случи.

Виждам, че няма да се случи и от новоформиращото се правителство.

И именно затова алармирам за пореден път всички: дълбока и драматична пенсионна криза чука на вратата ни.

И политиците опасно мълчат за това.

И въобще не разбират, че подобна криза няма как да не засили още по-радикално социалното недоволство и размирици в нашата страна, особено за периода, за който говоря (2015 – 2022).

И да подчертая накрая, даже и днес да започнем с подготовката и приемането на един радикално подобрен модел на пенсионната ни система (респ. на всички други финансови, икономически и социални системи, обвързани в комплекс!), необходими са минимум 4 години, за да може ефектите на едни добри структурни реформи и политики да се почувстват. Следователно, десетилетието ни до 2020 г. е напълно загубено за тези ефекти.

Но по-добре е да започнем, отколкото да стоим и да гледаме как се срутваме все повече и как обричаме бъдещето и съдбата на българските граждани на едно сложно и бих казал още по-мизерно съществуване.

А реалният ми съвет към всички хора е – опитайте се, колкото можете, да си увеличите благосъстоянието (не казвам специфично спестяванията – по ред причини!), колкото можете повече, без да таите дълбоки очаквания за Вашата пенсия в бъдеще.

Прочети цялата статия тук: Дълбока и драматична пенсионна криза чука на вратата ни! - Поглед Инфо